П рез 1988 г. Тодор Живков вече искал не просто реформа на социализма, а смяна на системата, твърди сегашният министър на икономиката на Бавария Фридрих-Вилхелм Ротенпилер, придружавал навремето Щраус в България.
Министърът на икономиката на Бавария Фридрих-Вилхелм Ротенпилер е бил в делегацията на тогавашния баварски лидер Франц-Йозеф Щраус, посетил за пореден път България в късното лято на 1988 г., само седмица преди смъртта си.
На какво се дължат специалните връзки между Бавария и тогавашна комунистическа България?
"Поради географското си положение Бавария по традиция винаги е поддържала много добри отношения със средно- и югоизточноевропейските държави. В този смисъл и България десетилетия наред е наш много добър партньор.
Франц-Йозеф Щраус много се интересуваше от политическата проблематика на конфликта Запад-Изток по време на тогавашната Студена война. Той много искаше да се преодолее този конфликт, да се преодолее и разделението на Европа като резултат от този конфликт.
В интерес на истината тъкмо в това отношение
България беше важен събеседник,
разказва министърът на икономиката на Бавария Фридрих-Вилхелм Ротенпилер.
Неговият тогавашен шеф Франц-Йозеф Щраус, една от най-ярките фигури в западногерманската политика, поддържа добри лични контакти с българския лидер Живков и също особено залага на икономическите връзки.
"Още тогава съществуваха икономически връзки, макар и в скромен обем. За Щраус икономическите и политическите отношения не бяха в противоречие, той гледаше на икономиката като средство за придвижване напред в политиката. По онова време България беше ключова страна за отношенията на Бавария с югоизточноевропейското пространство."
И все пак, разговорите са между държавен глава на комунистическа страна, която се смята за най-верния съюзник на СССР, и един западен политик, когото московската пропаганда обявява за опасен ястреб. Попитахме министър Ротенпилер за тона на тези разговори.
Щраус: "Комунизмът не подлежи на реформиране"
"Много вежливи бяха тези отношения, макар че Щраус винаги ясно и недвусмислено изказваше мнението си за комунистическата система по принцип и за комунистическата система под ръководството на Живков в България - в частност.
Нека го кажа пак: по-недвусмислено не можеше. В последния им разговор към края на лятото 1988 година, малко преди смъртта си, Щраус каза на Живков право в очите, че комунизмът не подлежи на реформиране, че само смяна на системата може да отвори нови пътища към бъдещето.
За огромна наша изненада Живков не отхвърли тази критика, а каза, че наистина трябва да се поеме по нови пътища. Върхът на всичко беше, когато Тодор Живков попита Франц-Йозеф Щраус: "Какво трябва да направи моята страна, за да влезе в ЕС?" През 1988 година това беше направо революционен въпрос в устата на един лидер от Източния блок.
Щраус първоначално помисли, че има грешка в превода и попита: "Имате предвид по-тясно сътрудничество, така ли?" Тодор Живков ясно му отговори:
"Моята страна трябва да стане член на ЕС"
По онова време, още преди политическите сътресения и промените в Германия и в цяла Средна Европа това си беше направо революционно изявление.
След това двамата започнаха да размишляват над немислимото: как може да изглежда пътят на една комунистическа страна, напускаща комунизма и отправяща се към ЕС. Но от тези размишления не последва никакъв политически резултат, защото седмица по-късно Щраус почина."
По онова време в СССР е в ход перестройката, докато Живков се "снишава". Какво са очаквали политици като Щраус от българския лидер? Дали са били подготвени за някакъв рязък политически обрат? Фридрих-Вилхелм Ротенпилер си спомня:
"Това изречение на Тодор Живков ни изненада. За нас то беше изненадващо, не зная дали други са били по-добре информирани от нас. Анализът, че с икономическата система на комунизма не може да се върви към бъдещето ? той за нас беше очевиден. Голямата изненада за нас обаче беше фактът, че комунистически лидер е готов да върви към смяна на системата."
В края на разговора попитахме министъра дали знае подробности за кредитите, които през 80-те години България получи от ФРГ и за предполагаемото участие на неговия тогавашен шеф Франц-Йозеф Щраус в договарянето им. Отговорът беше лаконичен:
"По въпроса не мога нищо да кажа."
